КЪМ МАГАЗИНА ЗА ЕТЕРИЧНИ МАСЛА >>>
КРАТКА ИСТОРИЯ НА АРОМАТЕРАПИЯТА
Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерска клинописна глинена плочка датирана към 5000-на година преди новата ера. Но за истински първооткриватели, широко ползващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху тялото и душата се считат египтяните. Има многобройни документи, които свидетелстват за използването на етерични масла в Египет. Като се почне от прилагането им за лечение и за омилостивяване на боговете и се свърши с мумифицирането, в което основна роля има маслото от кедър.
Широко разпространено е използването на аромати в Гърция, Рим, Китай и много други древни народи. Без аромати са били немислими нито сватбите нито погребенията. Всички религиозни служби се извършвали на фона на различни благоухания. Повечето лекарствени субстанции ползвани от древните лечители са съдържали етерични масла. За облекчаване на раждането са влагали карамфилово масло, за здраво тяло – лимон, сандал, хвойна, за здрав дух – тамян, мира и т.н. В древен Вавилон ароматни масла са добавяли дори в строителните материали, от които са строили храмове. Ползвали са лимоново, кедрово и масло от мира, като така са обезпечавали дезинфекцията на вътрешността на храма.
Благовонията били символ на богатство и скъп подарък. Например тамянът се ценял колкото златото. Той се ползвал широко в религиозните служби. Тамянът е растителна смола. Извличането на аромат от него ставало чрез изгаряне върху жар. От тая процедура се е родило името на парфюмерията “per fumum” – от латински “чрез дим”.
Ценни сведения за лечебните свойства на етеричните масла са достигнали до нас от знаменити учени от древността като Гален, Плутарх, Анакреон, Диоскорид. Трудовете им станали основа на европейската медицина и фармакология и съдържат множество описания на етерични масла с техните лечебни свойства. Например Диоскорид написва през първи век книгата “Същност на медицината” в пет тома и не случайно първият том се нарича “Благовония, растителни масла, мазила, растения”.
С падането на Римската империя използването на етерични масла в Европа се прекратило за столетия.
В Индия, Китай, Япония и арабските държави ползването на ароматните масла се развивало по собствен път. Именно арабите научили отново европейците на изкуството на екстракция на етерични масла. По време на кръстоносните походи това изкуство, заедно със знанията за етеричните масла отново проникнали в Европа.
В ХVІ век в Германия физиологът от Страсбург – Браунцвайг публикува “Книга за истинското изкуство на дестилацията”, в която описва 25 различни етерични масла. От ХV до началото на XVІІІ век са получени около 120 вида етерични масла, които намират приложение в медицинската практика и козметиката.
Благодарение на надеждното антимикробно действие етеричните масла се прилагали от векове за борба с инфекциите и епидемиите. Пример за това е английското градче Буклесбери. През ХVІІІ век жителите му се спасили от чумната епидемия защото градът бил център за производство на лавандула и въздухът бил наситен с неговия аромат. Известно е също, че средновековните френски парфюмери от центъра за производство на етерични масла в Грас боледували много рядко от чума, холера или туберкулоза.
През ХІХ век натуропатията, както в производството, така и в медицината е изместена от химическите производства. Появяват се синтетични двойници на различни природни материали, включително и на етеричните масла. Но техният състав е толкова сложен, че химическото възпроизвеждане на всичките им компоненти ( над 500 ) практически е невъзможно. Произведените синтетични двойници само наподобяват истинските етерични масла.
Терминът “ароматерапия” (дословно - лечение с аромати) е въведен за първи път от френският химик – доктор Рене Гатефос през 1928 година. Гатефос се е занимавал с изследвания на етерични масла за козметични продукти. Но наблюденията му доказали впечатляващите антисептични и лечебни свойства на маслата. През първата световна война той лекувал пациенти във военните болници и получил поразителни резултати при лечение на рани използвайки масло от лайка, тамян и лимон.
През 30-те години на нашето столетие всички прогресивни клиники в Европа започват да прилагат етерични масла при възстановяване на болни след травми, операции или остри патологични процеси. Появяват се многобройни публикации, книги и изследвания свързани с използването на етеричните масла за десетки, болести, между които такива сериозни заболявания като туберкулоза, диабет, рак и др.
В края на 60-те години научните обосновки за лечебния ефект на етеричните масла придобиват по точен релеф тъй като към базовите теории на Хипократ, Гален, Авицена, Хофман, Гатефос, Валне се добавят нови. Например теорията на Букбаер за механизма на белтъчния пренос на ароматите и идеите на руския академик В. Николаевски за приложението на етеричните масла в пулмологията и вредните производства.
В днешно време ароматерапията преживява истински бум в Европа и Америка. Съвременните учени доказаха, че етеричните масла се отнасят към категорията на ниско токсичните и безопасни вещества с изразен лечебен ефект. Днес дори застрахователните медицински компании започнаха да включват ароматерапията в списъка на предоставяните услуги. Това е свързано с желанието на хората да избягат от използването на многочислените химически препарати с безброй вредни странични ефекти, които заливат пазара.
